Изморена вървиш към вкъщи и единствената мисъл минаваща през главата ти е тази как ще се прибереш на топло и ще оставиш студа да си вилнее навън, а Той ще те чака на вратата,ще те прегърне и ще те попита как е минал денят ти.Ще захвърлиш палтото и чантата си на закачалката и ще се проснеш върху мекичкото леглозаедно с него.Ще легнете един до друг и ще се сгушите в топличките си обятия… Толкова е хубаво,нали? Да усещаш дъхът му….докосванията му…просто да го усещаш до себе си !Понякога нямаш нужда от нищо друго освен от това Той да бъде до теб !
И в не съвсем същия ред на мисли изниква въпроса “Не ти ли се е искало да бъдеш всемогъщ?” Защото на мен определено ми се иска да имах такава сила!Не заради собствена облага… или поне не такава,за каквато повечето хора биха я използвали.Да имаш силата да можеш да направиш всичко, в името на хората ,които обичаш?Да замахнеш с ръка и да изтриеш всички онези неща, които ги карат да бъдат нещастни!Да изтриеш онези спомени в главата им,които не им дават и минута покой!Да знаеш всичко, за да можеш да отговориш на въпросите, които тъй старателно ги човъркат отвътре.Да “изчистиш” пречките им по пътят към щастието.Да имаш силата с лекота да подредиш живота им, сякаш е просто кубче “Рубик” , но с еднакъв цвят.Щях да бъда най-щастливият човек на света, ако имах тази власт, но!… Я нямам…
За мое огромно съжаление или не, съм и си оставам един прост човек с нищо и никакви по-особени сили, от тези да нося пазарска чанта пълна с картофи… or something like that… А колко би ми се искало да не беше така…
