Студът

Тъмно е…Затворена съм тук и няма изход!Няма дори и мъничка пролука през която да влезе лъч светлина.В ръцете си държа стара и изтъркана кутийка кибрит,която намерих в джоба на якето си.В нея са останали само три клечици.Какво да правя с тях?Да ги запаля всичките и да се стопля поне мъничко ? Да ги паля една по една и да се наслаждавам на няколкото секунди светлина,която ще ми дари всяка от тях ? Защо изобщо да си правя труда да правя каквото и да е с тях, когато съм напълно сама ? Когато тъмнината е тази, която ме е обгърнала с студените си ръце и ме опиянява…Очите ми се затварят…Клепачите тежът повече от всякога,но въпреки това стискам зъби и опитвам да ги държа отворени!Опитвам,защото знам, че ще те видя отново!Или поне тази надежда ме крепи,за да не заспя…Завинаги!Сълзите,които се стичат по бузите ми светкавично се превръщат в малка ледена диря оставаща по лицето ми.Не усещам ръцете си.А преди малко бяха там!Сега Студът ги е превзел и аз нямам власт над тях!А толкова ми се искаше да имам силата да те прегърна…Преди секунди пръстите ми се опитваха да те докоснат, а сега просто стоят безжизнени…посинели от самота.Иска им се да поставиш топлата си ръка върху тях!Да усетят как живота отново потича във вените им!А на вместо това единственото,което усещат е Студа.Един лек и хладен полъх пълзящ по тялото ми и каращ го да настръхва.Лежах там…сама… върху голата земя…чакайки да дойдеш и да извадиш ледената висулка забита в сърцето ми!То е започнало да изстива…Ледът го обхваща малко по малко цялото…Ако го оставиш още само миг в обятията на Студа, то ще спре!И когато дойдеш и посегнеш да го поемеш в ръцете си, то ще се превърне в кристална пепел,която ще изтече между пръстите ти…А ти ще бъдеш безсилен пред това да го събереш обратно!Подяволите !!!Ако беше тук с мен, с последни сили щях да паля клечките една по една – първата - за да видя устните ти!За да ги целуна и усетя за последно преди светлината да угасне между пръстите ми!Втората – ще ми даде няколкото секунди светлина, за да погледна за последен път в очите ти!Очите,които до този момент ме карат да поемам въздух – отново и отново…Очи,които бяха последното нещо което виждах преди да заспя и първото нещо след като се събуждах!А третата и последна клечка ще запаля,за да видя ръцете ти!Ръцете,които ми помогнаха да се изправя тогава,когато имах нужда от това някой да ми помогне,за да го направя.Когато светът около мен беше рухнал и от него бяха останали само облаци прах и парчета от счупеното ми “аз”, ти дойде и започна да ги събираш,докато един ден всичко отново си беше на мястото – цяло и непоклатимо ! Изгради света около мен…,за да дойде денят,в който да го разрушиш отново ! Вдигайки тази същата ръка за “сбогом” и тръгвайки си завинаги от този мой свят !
   И сега, лежейки сама… отново сама сред останките,единственото нещо,което усещам е дъхът на Студа.Той целува тялото ми…и след всяка негова целувка аз се превръщам все повече и повече в красива ледена статуя…Скрежта е обхванала устните ми, които така и не дочакаха целувката, която можеше да стопи леда…Ледената висулка все още стоеше забита в сърцето ми…И ръцете ми – все така студени…посинели от студ…чакащи теб…с последни сили стиснали силно кутийката, в която все още имаше три незапалени клечки кибрит…

Песента…

Беше мрачен и сив ден.По улиците нямаше никой,освен вятъра,който си играеше в боклуците по улицата.Тъмните облаци бяха превзели небето и слънцето нямаше дори ни най – малка пролука през която да изгрее.Лора седеше на стола си вече 3 час поред и се чудеше какво да прави от скука.Заведението, в което работеше тя, беше празно и само от време на време идваше някой заблуден клиент и тя чуваше само едно единствено изречение от поредния човек днес,а то беше именно “Може ли едно кафе в пластмасова чашка?”Направо й идеше да се гръмне, като го чу за енти път днес!С две думи, не се случваше нииищо интересно,което да разведри обстановката.След като бе свършила работата си,тя отново седна на стола до прозореца,подпря брадичката си с длан и загледа замечтано навън.Погледът й беше някак тъжен…нещо се случваше в главата й..в сърцето й…Беше пуснала тихичко любимата си песен и слушаше.Shinedown – 45 Винаги когато я слушаше,тя мислеше само за един единствен човек…Той беше виновникът, тя да заобича толкова много тази песен!Под звуците й,тя мечтаеше за най-различни неща.Беше ходила къде ли не с тази песен!Беше с него навсякъде, където пожелаеше!Затвореше ли очи,нямаше сила,която да я задържи където и да е!

  Навън започна да ръми.Духаше силен вятър.Клоните на дърветата се кършеха,сякаш всеки момент ще се отчупят!В следващия миг телефонът й,който седеше пред нея,извъня.Погледна го, но не пишеше кой я търси!Вдигна го плахо и дори и не каза “Ало”…От отсрещната страна се чу мъжки глас,който промълви с тих тон “Чакам те!Ела…”.Очите й се напълниха със сълзи от радост!Това беше той!
Тя стана от стола, захвърли униформата си на една страна и изтича навън.Капките започнаха бавно да попиват в блузата и панталоните й.По косата и лицето й се стичаха хладни капчици дъжд.Тя започна да тича.Искаше колко се може по-бързо да стигне до него!Знаеше,че той ще бъде там и ще я чака!Тичаше и не спираше дори и за секунда,за да поеме дъх!Усмивката седеше на лицето й през цялото време.Ето, че стигна до средата на парка и погледна около себе си.Но там нямаше никой…Крайчетата на устните й нервно потрепваха.Той трябваше да е там!Трябваше!Чувстваше се излъгана.Тогава Лора падна на колене върху тревата,а дъждът неумолимо продължаваше да мокри вече подгизналите й дрехи и коса.Тя погледна нагоре и изкрещя от гняв и удари с всичка сила земята пред себе си!Няколко секунди седя опряла чело в свитите си юмруци,плачейки и молейки се…И тогава усети как две ръце обхващат тялото й.Тя вдигна главата си,но не се обърна,за да погледне кой беше това.Тя знаеше,че е той!Усещаше парфюмът му…Отпусна се назад в прегръдките му и с двете си ръце притисна неговите към тялото си.Тя започна да ридае още по-силно от преди,но сега,защото беше щастлива.Той беше застанал на колене зад нея и беше сложил брадичката си на рамото й.Студени капки се стичаха по телата им,но това сякаш не беше от значение точно в този момент.Изправиха се бавно,Лора се обърна,вдигна погледа си бавно и го видя.Той стоеше там пред нея – мокър и усмихнат…От прическата му не беше останала и следа,както и от грима й.Очите му бяха все така големи и черни,поглъщащи те в бездънната си бездна.Той вдигна ръката си и докосна лицето й,по което имаше следи от разтеченият й грим,който той изтри с палеца си…В нея кипеше желание да го целуне,но въпреки него не успя да помръдне ни най-малка част от тялото си!Той не откъсваше очи от нея!Беше се впил в нея,като смок в жертвата си!След секунда,с бавни движения започна да се навежда към нея…Миг преди устните му да докоснат нейните тя затвори очи и …

- Лора!Лооорааа! – чу тя някакъв глас.

-Ъъъ , да да!Тук съм! – каза тя,оглеждайки се около себе си и осъзнавайки,че все още е седнала на стола си.

  Всъщност това беше гласът на колежката й която я призоваваше да стане и да започне да върши работата си.

 Да, тя отново бе отишла там, с него…И беше хубаво!Но не беше реалност…просто поредната мисъл за него…Остана още няколко секунди на мястото си,докато не чу и последните тонове от любимата си песен…песента,която я караше да мечтае за него…и той да бъде до нея във всеки един момент,когато тя пожелаеше…

Непознатият

Той влезе в стаята и бутна вратата зад себе си.Без да гледа цъкна ключът за лампата и я загаси.Единствената светлина,която проникваше в стаята му през отворения прозорец,беше лунната,но и тя беше достатъчна.Той направи няколко крачки и достигна средата на стаята.
Тя излезе и погледна към неговия прозорец.Той беше точно срещу нейната тераса.Гледката,която се откри пред нея я накара да се замисли.
Той захвърли чантичката си на една страна и започна да сваля дрехите си.Първо започна от колана си,който след като свали хвърли на стола.Последваха копче по копче…Правеше го бавно и съблазнително,сякаш знаеше,че тя го гледа.
А тя…тя наистина го гледаше!И не само го гледаше,а не можеше да откъсне очи от него!Дъхът й секваше при всяко негово движение.
Панталоните му се свлякоха бавно по бедрата и продължиха надолу чак до глезените.Той остана по слипове.С един замах вече беше свалил тениската си,коята така силно се беше впила в тялото му.А то…то бе невероятно!Не беше от онези анаболни типове,но не беше и слабичък… Гърдите му бяха стегнати и потрепваха при всяко стягане на мускулите му.На дясното му рамо ясно се отличаваше татуйровката,която си бе направил преди известно време.
Тя вече дишаше тежко.Започваше да й става топло…Нощничката й се вееше в ритъма на нежния полъх,който си играеше с нея.Едната й презрамка бавно се свлече по голото й рамо.Ръката й си проправяше път между косите й,слизаше надолу по врата и продължаваше към гърдите…Тя се усмихваше…Харесваше й да го гледа.
Той отиде до банята и наплиска лицето си с вода,за да се разхлади,след което намокри гърдите си,шията и ръцете си.Върна се в стаята,застана на прозореца,подпря се на перваза и когато вдигна очи я видя!Тя беше там!Разгорещена и възбудена!Вятърът му донесе парфюмът й.Той затвори очи и вдиша дълбоко.Усети непреодолимото желание да я има!Желаеше я!А тя?Тя изгаряше!Погледите им се срещнаха.Тя се обърна и взе едно ледче от чашата си с уиски,отпусна главата си назад и проточи леда по устните си,по шията си и не спря до там…Капките вода се стичаха по кожата й и проблясваха на лунните лъчи.
Той не можеше да издържа повече!Отиде, облече някакви панталони и риза,първите,които хвана,,пръсна един-два пъти от парфюма си и излезе от апартамента.Стълбите от третия етаж му се сториха,сякаш бяха безкрайни!Но ето,че свършиха!Притича по най-бързия начин през градинката,която делеше двете къщи и най-накрая стигна до вратата й!Застана пред нея и пое дълбоко дъх.Сърцето му биеше учестено при мисълта за това какво го чакаше зад тази врата!След което вдигна ръка и натисна звънеца.
Тя все още стоеше на терасата и гледаше към прозорецът му.За момент се бепе натъжила,защото я беше оставил сама с нейните желания и …
– Дзън,дзън! – звънецът разцепи тишината.
Този звук я накара да настръхне.Отиде до вратата,повдигна се на пръсти и погледна през шпионката.Да,погледна,но не видя нищо.Някой я беше закрил с пръст! Тя се замисли за секунда,но… любопитството наделя!Сложи верижката и открехна леко вратата.И тогава го видя!Той стоеше пред нея с цялата си прелест,задъхан от тичането и тръпнещ от нетърпение да я види!
Изминаха няколко секунди преди да осъзнаят,че седят един срещу друг.Той реагира първи като направи няколко крачки към нея,а тя – няколко крачки назад.Без да откъсва очи от нейните,той затвори вратата зад себе си.
– Това си ти… – промълви тихо тя.
– Да…аз… – отговори той.
Той се приближаваше към нея с бавни крачки,а тя не помръдваше.Гледаше го с недоумение и все още не можеше да повярва,че той е тук.Не можеше да свали очи от неговите – черни като ноща,отразяващи страстта,която той изпитваше в момента.Беше се приближил твърде близо до нея,до толкова,че тя да усети дъхът му.Той протегна ръка и я сложи върху бузата й,след което приближи лицето си към нейното…тя затвори очите си и се отдаде изцяло на момента,в който устните им се сляха в целувка.Беше дълбока и страстна,такава, каквато никога не беше усещала.С другата си ръка, той я прегърна през кръста,усещайки мекотата на нощничката й.След секунда, тя се отпусна и го прегърна толкова силно,че той изстена тихо.Той приближи устни до ухото й и промълви шепнейки:
– Желая те!Желая те така,сякаш цял живот съм те чакал…и сега… най-сетне те имам!
Преди да може да каже нещо,той я вдигна и я понесе на ръце.Насочи се към открехнатата врата в края на стаята от която излизаше леката светлинка от нощната лампа.Това беше и нещото,което му подсказа,че именно там е спалнята.Той бутна и отвори вратата с крак,отиде до леглото и нежно я постави да легне.Тя лежеше следейки всяко негово движение с поглед,без да пропуска нито една подробност.Той отиде до прозореца и дръпна завесите.Той се обърна и я погледна.Светлината от лампата падаше върху лицето му и караше очите му да блестят като пламъче на свещичка.Гледаше я как лежи на голямата спалня и му се прииска да скочи върху нея,както леопард скача върху жертвата си,след като дълго я е дебнал.Но въпреки всичко успя да овладее този си животински инстинкт и започна да разкопчава копчетата на ризата си.След като стигна до последното,я разтвори и съблече изцяло.Захвърли я някъде на пода.При вида на голото му тяло тя изстена.Виждайки,че й доставя удоволствие с действията си,той не спря до там.Усмихна се ехидно и продължи да разкопчава панталона си.В очите й се четеше неистово желание да стане и да го сграбчи.Тя започна да сваля другата си презрамка,тъй като другата сама беше паднала преди известно време.Изправи се пред него и нощницата й сама се свлече по цялата дължина на тялото й.Не можеше да издържи повече!Искаше го!Пресегна се и свали панталоните му с един замах, обърна го с гръб към леглото и в следващия момент го бутна на леглото.Качи се върху него и започна да го целува по врата, спускайки се на долу.Едната й ръка беше върху брадичката му,а единия й пръст – в устата му.Другата й ръка се спусна по гърдите му,мина през корема и продължи надолу.Той се гърчеше от удоволствие под нея и продължаваше да смуче пръста й.Големите му длани бяха обхванали кръста й,шареха нагоре – надолу по гърба й,по бедрата й,не можеха да се спрат.Тя го целуваше навсякъде, докосваше с език всяка част от него,караше го да се чувства така, както не го беше карала да се чувства никоя до сега!Изгаряше го!Имаше чувството,че след всяка нейна целувка,кожата му наистина гореше!Той се изправи заедно с нея,след което се завъртя и я остави да легне.Той стоеше навесен над нея,наведе се и започна да я целува.Играеше си с обецата й с език,след което захапа нежно ухото й,слезе надолу по врата,целуваше страстно перфектно оформените й гърди,засмука зърното й,в следствие на което, тя изстена, прокара пръсти през косата му и я стисна в юмруците си.Но той не спря.Виждаше,че всичко,което прави й харесва и продължи това,което беше започнал.Стигна до пъпа й и прокара езика си в него,продължи още по-надолу…Хвана с ръце двете страни на бельото й и бавно го свали надолу…Изниза го от глезените й и го захвърли на някъде…Погледна я изпод вежди,след което свали и своите слипове.Тя го очакваше…Очакваше да усети кожата му върху своята,да усети отново дъхът му,да усети всичко,което той искаше да й даде!Не спирайки да я гледа в очите,той облиза единият си пръст и бавно го прокара между краката й…Тя затвори очите си и изви главата си назад.Въздишките й го накараха да не може да издържа повече!Тогава той се наведе,легна над нея и телата им се сляха в едно…Тогава тя го притисна силно към себе си и изстена шумно и впи нокти в гърба му.Той също изстена,едновременно,защото му беше адски хубаво и защото го заболя.Вятърът духаше през отвореният прозорец на стаята и вееше завесата…Лекият студен полъх,който погали телата им,ги накара да настръхнат.Сливаха се в плавни движения и сърцата им биеха учестено…Движенията им ставаха все по-бързи и по-бързи,а стоновете им – по-шумни!Тя го бутна и той спря, като я погледна учудено.Тя му се усмихна палаво, изправи се на леглото,след което застана на колене върху възглавниците с гръб към него.Обърна се и го подкани да дойде с еднозначно движение на показалеца си.Той се усмихна и отиде зад нея.Прегърна я и с плавни движения започна да прониква в нея.След секунди увеличи темпото…хвана ръцете й и ги опря на стената, като ги държеше със своите.Тя положи главата си назад, като се облегна върху неговото рамо и затвори очите си.Той допря устните си до ухото й,така че тя да може да чува всеки стон,всяка въздишка отронваща се от него…Двамата започнаха да дишат тежко!Телата им трепереха от възбуда!Сърцата им щяха да се пръснат!Следващия миг и двамата изстенаха с цяло гърло!Това беше върха на екстаза!Всичко около тях беше изчезнало!В този миг бяха само те и прекрасното чувство от две прегърнали се голи тела!
След известно време,опомнили се след вълшебното изживяване,тя лежеше върху гърдите му,а той галеше косата й.И двамата мълчаха,защото просто не знаеха какво да кажат.След малко тя се обърна към него и каза:
– Искам да ми кажеш три неща,които не искаш да знам за теб.
Той я погледна учудено и след това се засмя.
– Как тогава да ти ги кажа, след като не искам да ги знаеш? – попита той.
– Добре…щом не искаш,тогава ми кажи три неща,които искаш да знам за теб – промълви тя.
Замислен той остана да я гледа няколко секунди.
– Първото нещо,което искам да знаеш за мен е,че съм човек,с когото можеш винаги да споделиш всичко и винаги бих ти помогнал.Второто е,че съм човека,който всяка вечер гледаше към стаята ти и те желаеше още от мига в който те видя за първи път.
Той се наведе към нея и прошепна на ухото й:
– И третото е,че бих се радвал да те опозная повече…
Тя го погледна и се усмихна.
– И аз искам това. – каза тя и го целуна…
Той я прегърна силно:
– А сега бих искал просто да те прегърна силно и да заспя в прегръдките ти…

Човекът с доброто сърце…

Това се случи в един от най – студените дни на месец април. Около 6.10 ч. Вечерта. Беше почти най – неподходящото време за разходка из “кварталната природа” (ако въобще можеше да се
нарече така!?) Не знам какво ме накара да изляза именно сега , но имах нужда да го направя.
Облякох се взех шапката си и излязох. Возих се с асансьорът , защото нямах желанието,а и
волята да слизам пеша, поради ясната причина, че живеех на единадесетият етаж.
Когато прекрачих прага на входната врата ме лъхна прекрасният аромат на цъфналите дръвчета, които бяхме засадили със съседките преди около две години. Колкото повече
продължавах да се разхождам из парковете и градинките, толкова повече се опиянявах
от естествения парфюм на великата Майка природа.И така както си се бях замислил без
да иска погледът ми попадна на едно мъничко и дрипаво детенце, облечено в доста омаляло с времето яке, тук-таме се виждаше ватата която излиза от вътрешността му. Доста мърлявите маратонки който бяха без връзки стояха нестандартно на малките крачета на момченцето, което се бе сгушило и обхванало коленете си с ръце.
Само на една пейка. А аз не можех да го подмина ей така… и да се направя, че не съм го видял, затова отидох и седнах до него.
- Здравей.- казах аз.
А то седеше и ме гледаше с мъничките си черни очички и все така потреперваше от лекия
хладен ветрец който подухваше от време на време.
- Ооо!Виждам, че не искаш да говориш с мен? – и тръгнах да ставам.
- Аз аз …- не можа да довърши то.
- Все пак промени решението си. – казах доволен от постигнатото. – Искаш ли да отидем да
хапнем по една поничка и да пийнем по един топъл чай? – предложих.аз.
То мълчеше и не смееше да отговори нищо на въпроса ми.
- Знам, че те изкушавам с предложението си и за това не можеш да ми откажеш. – настоявах
аз.
- Добре. – каза то и очите му светнаха.
Хванах го за ръка и отидохме в закусвалнята която се намираше на две преки от нас.
Взех голяма поничка за него и една по – малка за мен. Взех плодов чай за него, а за себе си взех билков. Настаних го удобно. Улових погледа му да гледа настървено поничката, сякаш чакаше моето разрешение, за да я унищожи на два пъти.
Кажи ми как се казваш?
-Жоро. А ти?
-Митко,приятно ми е. -!А на колко си години?
-На 6. А ти?
-На малко повече от шест- казах аз и се засмях.
-Кажи какво те мъчи, защо си тъй самотен.?
-Не мога да издържам повече в къщи.Мама и татко само се карат, а аз седя и плача сгушен от силната десница на баща ми.А и парите недостигат.Ах, как ми се иска да имам всичките пари на света за да мога да и дам на родителите си и да няма повече проблеми.Всичко щеше да бъде повече от идеално.
Но защо са ти?Парите не са всичко на тоя свят.Те не винаги успяват да оправят проблемите на хората, защото не всички проблеми които имат хората са свързани с пари.Разбра ли какво исках да ти кажа?
Детето седеше и ме гледаше с недоумение. Кимаше в знак на съгласие, но всъщност не вдяна и думичка от това което му казах.Говорихме си още дълго за неговото семейство и за неговите ранни терзания които го глождеха отвътре.
- За какво мечтае едно 6 годишно момче като теб? – попитах с любопитство аз.
-Искам да имам много играчки!!!Да имам огромна колекция от малки автомобил чета.
Като каза това се сетих, че винаги носех с себе си моят талисман – една малка количка с очукани врати и ожулена боя.Тя беше сувенир от чичо ми.Той ми я беше донесъл от Париж когато се върна от командировка.Погледнах дребният ми приятел , взех малката му ръчичка и поставих играчката в дланта му след което бавно притворих изцапаните му пръстчета към китката.Когато след секунди нетърпеливо отвори ръка очите му светнаха от щастие.Никой до сега не му беше подарявал играчка или поне не скоро.
-Благодаря ти много!!! – възкликна то и започна да разглежда количката с грейналата си до уши усмивка.
-Пази я добре.Тя ще те пази от всички лоши неща.Както пазеше мен.
-Аз, аз …Обещавам да я пазя. – каза то.
- Да-а-а ,но за съжаление ще трябва да тръгвам. – припомних му.
След като изяде поничката си и изпи чая си прибра талисманът в единствения си здрав джоб на скъсаното яке , станахме и излязохме от заведението.
Както си вървяхме то се спря хвана ме за ръка и каза:
- Ти имаш добро сърце. Винаги когато погледна това сувенир че ще се сещам за теб, за добрината ти. – каза то, аз клекнах и го прегърнах.То стискаше толкова силно сякаш не искаше да ме пусне да си отида.Разделихме се и то тръгна на една страна ,а аз седях и го проследявах с леко натъжен поглед..На всеки две – три крачки се обръщаше за да ми помаха и накрая се изгуби там някъде на края на тясната уличка,измежду голямата тълпа от хора.
Мина се много време около три – четири години но така и не видях това момченце повече.
Мислех си: “Какво ли е станало с него?Дали има кой да го обича,кой да му дава да яде?
Дали въобще има покрив над главата си?”
След тези три – четири години на същата дата излязох и както правех поредната си
разходка из парка, се разминах с двойка момче и момиче вървящи по алеята.При разминаването погледите на мен и момчето се срещнаха.Загледхме се дълго и след секунда той пророни с треперещ от вълнение глас:
- Ти…това си ти!Човекът от онзи студен и мрачен ден!Човекът с доброто сърце! – A очите му се напълниха със сълзи. – Аз,аз още помня онзи ден в който ти ме спаси от студа пълзящ по тялото ми ,и от глада които ме беше налегнал …..
- Не може да бъде! – казах аз. – От онзи ден аз всеки път когато мина по тази алея ,всеки път когато седна на тази пейка си мислех “Какво ли е станало с онова момче което срещнах премръзнало ей тук на това място?”
- Ооо извинявай , забравих да те запозная с моята приятелка Мария.С нея се запознах точно тази вечер когато срещнах и теб.Израснахме заедно и сега тя е единствения човек ,когото обичам …..освен теб , защото от тогава ти си като ангел – хранител ,макар и да не се виждахме.Усещах как ме пазиш дори и да не беше до мен.
Момчето ме прегърна и стискаше силно.Предложих да отидем на кафе, за да има време да ми разкаже всичко каквото е станало с него от тогава до сега.
Той се съгласи и отидохме в същата закусвалня в която бяхме и преди.Ядохме понички с чай и си припомняхме с усмивка това , което беше станало точно на този ден преди три – четири години през студеният април…