Разходка до Рая

-Гладна ли си?
-Амиии да!Хайде да отиден да хапнем някъде?
-Хайде!Ще те заведа на едно място!Много е красиво!Ще ти хареса!
-Добре!Да вървим!
И започнахме приготовление за път.Раница пълна с телефони и портмонета – тук,каски – 2 броя – тук,наколенки – тук,ръкавици – тук.Вече всичко е готово.Потегляме.
Последва първата и най-досадна част от пътуването,а именно тази в града.Пълен ужас!Всеки бърза за някъде,знаци все едно не съществуват,от всякъде се чуват цветущи изказвания от сорта на “Ей п***л,майка ти да ***!!!” и все по-цветущи,да се неначудиш колко е изобретателен българина като опре до псувни.
Както и да е.Мина и това ми ти чудо.И ето че идва ред на приятното.Навлязохме в подножието на планината.От двете ни страни величествено се извисяваха красиви скали в причудливи форми,мънички поточета,а слънцето грее ли грее.Огненият дракон ревеше изпод краката ни.Беше доволен!Ние още повече!Давахме един на друг всичко онова от което имахме нужда!Той беше жаден за обороти – ние също!Бензинът се стичаше по вените му,стоманеното му сърце биеше силно и всички усещахме това.Усещаш как вятъра те обгръща силно в хладна прегръдка,дори под кожените дрехи те кара да настръхваш.Прегръща те все по-силно и по-силно.Четиредесет минути път,четиредесет минути в Рая!И в него само ти,любимия и машината!Не е ли това нещото за което цял живот си мечтал?
Ето че пристигнахме на мястото за което бяхме тръгнали.Слязохме от шосето по един каменист път и стигнахме до ресторанта,който всъщност се оказа една старинна къщичка пригодена за хапване и пийване.Имаше голям двор с ярко зелена тревичка,масите и пейките бяха ръчно издялани което правеше цялата обстановка още по-приятна.Дори и солничката и пиперника бяха дървени!Едни такива малки кутийки с дървени похлупачета около които бяха завързани различен цвят конче, според това какво има в нея.На солта имаше бяло конче,на черния пипер – черно,а на червения – червено.Около теб на където и да се обърнеш има безброй разноцветни цветенца с различно приятно ухание.Около масите притичваше едно момиченце облечено в бяла рокличка,гушнала своята кукла.То отиде и седна на люлката близо до къщата.Вятърът подухваше лекичко играейки си с русите й къдрички.Тя се усмихваше доволно.След малко към нас се приближи едно приветливо момиче с червена коса и учтиво ни предложи да си изберем нещо за хапване.След известно време четене на екзотичното меню с типични български ястия,момичето отново дойде и ни попита какво ще желаем.Огледах се за миг около себе си.Виждайки любимия срещу мен,зеленината и цветята,спокойствието и красотата на природата ми се искаше да й кажа “Не искам нищо повече от това!”.Но после размислих и си поисках една шопска салата с кебапче и картофки Поръчахне си за хапване и докато чакахме да стане готово седяхме,държахме ръцете си през масата и се наслаждавахме на всичко, което ни заобикаляше.Не след дълго ни ощастливиха с една хубава манджа,която беше ааадски вкусна.Така се натъпкахме,че седяхме сума ти и време след това,докато се почувстваме готови отново за път.Поседяхме още известно време,разплатихме се с мацката,както подобаваше и решихме,че ще си вървим.Започнахме да се екипираме.На финала, слагайки каската си се обърнах да видя за последно това вълшебно място и видях табелата,която гордо стоеше над вратата и гласеше “Пауновата къща”!Качихме се на мотора и потеглихме обратно за вкъщи.Пътят беше спокоен както и на идване,с тази разлика,че вече не бяхме гладни.Преминахме отново през красивите скали,сгушените водопадчета и рекички и след известни километри стигнахме пак до градската сивота.И магията сякаш свърши…Цветовете изчезнаха.Всичко отново стана черно-бяло.Птичките сякаш спряха да пеят…или по-скоро не се чуваха от тътена на колите,блъскането по новостроящите се сгради и куп други такива неприятни шумове.
Времето отново започна да тече неумолимо…а до преди малко сякаш беше спряло!Всичко си дойде по старо му…а Раят… той остана някъде там…измежду скалите и поточетата…