„The notebook“

Еми такива сме си жените – нещо малко по-романтично да стане в един филм и започваме да цивриме.Ей го – още ми тече носа! Ама пък беше страаашен!”The notebook”… Една колежка ме пита снощи дали съм го гледала и аз както никога реших да седна да го изгледам.За хората като мен, които живеят в онзи техен си свят, който е пълен с нежност, любов и романтични историйки – горещо им го препоръчвам!!! Мислех си за какви ли не неща свързани с онова върховно чувство наречено любов … за онзи човек, когото безумно обичаш … и всякакви такива. Ох .. какво ли не ми идва на акъла в момента, но този филм до такава степен ме грабна , че дори не мога да формулирам нещата в един отчетлив разказ. Тъй че просто ще го направя по – късно …

Да живее любовта !

Обичайте се !

Публикувано в:  on септември 21, 2009 at 8:43 pm Вашият коментар

The Incubus Day

Приятна мелодийка от мобилния те буди в ранната утрин не по каква да е хубава причина, а именно за работа.НЕДЕЛЯ СУТРИН!Уффф … няма начин, трябва да се става … а ми е толкова хубаво да съм в леглото с теб !Бих продължила да те гушкам вечно!Или … или … поне да те гледам как спиш … или ..ил… Еее добре де !Ставам! Стига си звънял! Последва мъчно ставане от леглото – по- скоро изглеждах като движеща се локвичка … така се стекох от леглото.Отидох до прозореца и дръпнах леко завесата и там ме чакаше едно хубаво, слънчево, прохладно утро !Скочих в някакви панталони, хоп и една блузка и марш в банята – няма нищо по – свежо от това да плиснеш в лицето си шепа хладка вода по това време на деня !
Дойде време за излизане.Обух си „мУмичешките обувчици“ и дойдох да те целуна за „довиждане“ … Винаги го правя.Не мога да тръгна без да те погаля и погледна още веднъж !Цуф ! Приех пожеланието ти за лека работа и излязох.На вън ме чакаше слънцето, скрило се зад малките пухкави облачета.Слушалките в ушите и Инкюбъс на макс !Вървиш си и се усмихваш на всяка ранобудна птичка, която се изправи на пътя ти и която любезно отвръща на поздрава ти с едно нежно „чурулик“. Маршрутката идва на време, а в нея приветливо те посреща усмихнатият шофьор.Пристигаш на работа, сядаш на работното си място и от колоните започва да се лее … Инкюбъс !Today is The Incubus Day! И така цяяяяяла сутрин !

И продължаваме с …  И след това … И няма как да пропусна … !!!

Вече е обяд и започвам да поглеждам честичко часовника … Иска ми се по – бързо да дойде онзи час в който ще се прибера при теб и ще те прегърна ! Днес е хубав ден ! Искам да го споделя с теб ! Приготви се !Чакай ме ! Идвам !

Публикувано в:  on август 2, 2009 at 10:36 am Вашият коментар

Миг …

И все пак си мисля ,че има достатъчно неща в ежедневието ни за които да си заслужава да изживееш днес и да чакаш с нетърпене да дойде утре! Гледайки намръщените физиономии на хората в трамвая, на онези в които се разминаваме по улиците … Усмихни се !Огледай се около себе си и виж онези … дребничките неща, които могат да те накарат да се чувстваш истински щастлив!
Вървейки хванати за ръка из прашните улици … Когато слънцето се отразява в очите ти … Когато ме погледнеш и се усмихнеш …Когато легнеш и се сгушиш върху гърдите ми … Когато ме галиш нежно … Това са моментите, които ме карат да чакам новият ден с нетърпение!Това са моите моменти, които ме карат да се чувтсвам щастлива!Как човек да не живее заради тези мигове?
Ами ти ? Кои са твоите мигове, които те правят щастлив ? :)

Публикувано в:  on юни 21, 2009 at 7:05 am Вашият коментар

The power of …

   Изморена вървиш към вкъщи и единствената мисъл минаваща през главата ти е тази как ще се прибереш на топло и ще оставиш студа да си вилнее навън, а Той ще те чака на вратата,ще те прегърне и ще те попита как е минал денят ти.Ще захвърлиш палтото и чантата си на закачалката и ще се проснеш върху мекичкото леглозаедно с него.Ще легнете един до друг и ще се сгушите в топличките си обятия… Толкова е хубаво,нали? Да усещаш дъхът му….докосванията му…просто да го усещаш до себе си !Понякога нямаш нужда от нищо друго освен от това Той да бъде до теб !

   И в не съвсем същия ред на мисли изниква въпроса „Не ти ли се е искало да бъдеш всемогъщ?“ Защото на мен определено ми се иска да имах такава сила!Не заради собствена облага… или поне не такава,за каквато повечето хора биха я използвали.Да имаш силата да можеш да направиш всичко, в името на хората ,които обичаш?Да замахнеш с ръка и да изтриеш всички онези неща, които ги карат да бъдат нещастни!Да изтриеш онези спомени в главата им,които не им дават и минута покой!Да знаеш всичко, за да можеш да отговориш на въпросите, които тъй старателно ги човъркат отвътре.Да „изчистиш“ пречките им по пътят към щастието.Да имаш силата с лекота да подредиш живота им, сякаш е просто кубче „Рубик“ , но с еднакъв цвят.Щях да бъда най-щастливият човек на света, ако имах тази власт, но!… Я нямам…

  За мое огромно съжаление или не, съм и си оставам един прост човек с нищо и никакви по-особени сили, от тези да нося пазарска чанта пълна с картофи… or something like that… А колко би ми се искало да не беше така…

Публикувано в:  on март 24, 2009 at 2:29 pm Вашият коментар

Студът

Тъмно е…Затворена съм тук и няма изход!Няма дори и мъничка пролука през която да влезе лъч светлина.В ръцете си държа стара и изтъркана кутийка кибрит,която намерих в джоба на якето си.В нея са останали само три клечици.Какво да правя с тях?Да ги запаля всичките и да се стопля поне мъничко ? Да ги паля една по една и да се наслаждавам на няколкото секунди светлина,която ще ми дари всяка от тях ? Защо изобщо да си правя труда да правя каквото и да е с тях, когато съм напълно сама ? Когато тъмнината е тази, която ме е обгърнала с студените си ръце и ме опиянява…Очите ми се затварят…Клепачите тежът повече от всякога,но въпреки това стискам зъби и опитвам да ги държа отворени!Опитвам,защото знам, че ще те видя отново!Или поне тази надежда ме крепи,за да не заспя…Завинаги!Сълзите,които се стичат по бузите ми светкавично се превръщат в малка ледена диря оставаща по лицето ми.Не усещам ръцете си.А преди малко бяха там!Сега Студът ги е превзел и аз нямам власт над тях!А толкова ми се искаше да имам силата да те прегърна…Преди секунди пръстите ми се опитваха да те докоснат, а сега просто стоят безжизнени…посинели от самота.Иска им се да поставиш топлата си ръка върху тях!Да усетят как живота отново потича във вените им!А на вместо това единственото,което усещат е Студа.Един лек и хладен полъх пълзящ по тялото ми и каращ го да настръхва.Лежах там…сама… върху голата земя…чакайки да дойдеш и да извадиш ледената висулка забита в сърцето ми!То е започнало да изстива…Ледът го обхваща малко по малко цялото…Ако го оставиш още само миг в обятията на Студа, то ще спре!И когато дойдеш и посегнеш да го поемеш в ръцете си, то ще се превърне в кристална пепел,която ще изтече между пръстите ти…А ти ще бъдеш безсилен пред това да го събереш обратно!Подяволите !!!Ако беше тук с мен, с последни сили щях да паля клечките една по една – първата - за да видя устните ти!За да ги целуна и усетя за последно преди светлината да угасне между пръстите ми!Втората – ще ми даде няколкото секунди светлина, за да погледна за последен път в очите ти!Очите,които до този момент ме карат да поемам въздух – отново и отново…Очи,които бяха последното нещо което виждах преди да заспя и първото нещо след като се събуждах!А третата и последна клечка ще запаля,за да видя ръцете ти!Ръцете,които ми помогнаха да се изправя тогава,когато имах нужда от това някой да ми помогне,за да го направя.Когато светът около мен беше рухнал и от него бяха останали само облаци прах и парчета от счупеното ми „аз“, ти дойде и започна да ги събираш,докато един ден всичко отново си беше на мястото – цяло и непоклатимо ! Изгради света около мен…,за да дойде денят,в който да го разрушиш отново ! Вдигайки тази същата ръка за „сбогом“ и тръгвайки си завинаги от този мой свят !
   И сега, лежейки сама… отново сама сред останките,единственото нещо,което усещам е дъхът на Студа.Той целува тялото ми…и след всяка негова целувка аз се превръщам все повече и повече в красива ледена статуя…Скрежта е обхванала устните ми, които така и не дочакаха целувката, която можеше да стопи леда…Ледената висулка все още стоеше забита в сърцето ми…И ръцете ми – все така студени…посинели от студ…чакащи теб…с последни сили стиснали силно кутийката, в която все още имаше три незапалени клечки кибрит…

Публикувано в:  on ноември 12, 2008 at 5:06 pm Вашият коментар

Living In A Lie…

I loved you a lot…

To need you a lot…

I leave you alone…

Публикувано в:  on ноември 4, 2008 at 10:15 pm Вашият коментар

За теб…

Та…да започнем с…..Бях убедена,че ще прочетеш това.Написах всичко тук просто, защото имах нужда да го излея…да не го тая в себе си!Исках да знаеш някои неща за това какво усещам,как се чувствам и за това какво преживявам.Исках да знаеш,че всъщност не е толкова лесно колкото мислиш,че е.Исках да знаеш още,че това което ти казах за частта от сърцето ми…частта,която ти притежаваш…не е толкова малка,колкото си мислиш,че е…Има куп въпроси, на които искам да си отговоря…Но за съжаление тези отговори не може да ми ги даде никой друг освен самата аз!
Исках да знаеш,че ми е тъжно…Исках да пиша!И го правя! …Всъщност от около две седмици ме беше помолил да събера багажа ти…И след толкова кумене и канене…днес беше денят в който го направих!Вървях по пътя за стаята си.Той е просто един коридор,а на мен ми се стори,че вървях цяла вечност!Влизайки в нея,отидох до гардероба и го отворих.Взех закачалката с дрехите ти и просто стоях и ги гледах.Това бяха кожените ни дрехи…Дрехите, които ми припомниха много красиви мигове…Махнах ги от закачалката…и просто ги прегърнах.Нищо не можеше да ме спре да поплача в този момент…!Стана ми тъжно.Разделях се с част от себе си.Защото именно такъв беше ти!Бях ги стиснала силно до гърдите си и не исках да ги пускам!А трябваше…Ръцете ми се отпуснаха и ги сгънах прилежно.Събрах и останалите неща,които беше оставил при мен…
Колкото и да се правя на силна,да се усмихвам и да мисля,че съм добре…а всъщност всичко това рухва в мига,в който те видя.Когато видя с какво пренебрежение минаваш покрай мен без дори да направиш усилие да ме погледнеш…А аз знам,че и ти го желаеш!Знам,че искаш да се обърнеш и да срещнеш погледът ми!Но въпреки всичко си непоклатим!
Все още не съм махнала снимките ти от стаята си.Не съм пипала и променяла нищо от както ти беше там за последен път.Опитвам се колкото се може по-малко време да стоя в нея,защото всичко ми напомня за теб.Дори когато си легна,имам чувството,че одеалото ухае на парфюма ти!Не искам да се връщам там!Дрехите ти все още седят там – сгънати на леглото ми,очакващи те да дойдеш и да ги вземеш…
Седейки сега…и мислейки си за всичко,което се случва…стигам до факта,че когато те видя ме боли…Може би,ако можех да не те виждам щеше да е по-лесно – и за теб, и за мен.Сега…точно в този момент искам да те видя и прегърна силно!Незнам защо,просто искам да го направя!Но не мога…Искам да разбера как си,какво чувстваш…Не мога да си обясня това,как може да си делил две години толкова неща с един човек и след време той дори и да не те поглежда!?Разбери ме!Не искам да ми казваш нищо…Просто ме погледни!!!Очите ти ще ми кажат всичко,което искам да знам!Онези големи зелени очи… очи, в които потъвах всеки път, в който погледнех в тях!Очи,които виждах вечери поред преди да заспя и сутрните в които се будех до теб…Надявам се след време да ми простиш за всичко.За всички мои грешки и за всичко с което съм те наранила…Не искам да ме помниш като „човека,разбил сърцето ти“…Запомни ме като „момичето,което си обичал истински“…и което поне в някои мигове в живота ти те е карала да се чувстваш наистина щастлив и обичан!!!…Спомняш ли си всички хубави мигове с мен?Не искам повече да пиша!Няма да кажа думичка повече!Освен това,че все още те обичам…

Публикувано в:  on октомври 24, 2008 at 2:56 pm Вашият коментар

Песента…

Беше мрачен и сив ден.По улиците нямаше никой,освен вятъра,който си играеше в боклуците по улицата.Тъмните облаци бяха превзели небето и слънцето нямаше дори ни най – малка пролука през която да изгрее.Лора седеше на стола си вече 3 час поред и се чудеше какво да прави от скука.Заведението, в което работеше тя, беше празно и само от време на време идваше някой заблуден клиент и тя чуваше само едно единствено изречение от поредния човек днес,а то беше именно „Може ли едно кафе в пластмасова чашка?“Направо й идеше да се гръмне, като го чу за енти път днес!С две думи, не се случваше нииищо интересно,което да разведри обстановката.След като бе свършила работата си,тя отново седна на стола до прозореца,подпря брадичката си с длан и загледа замечтано навън.Погледът й беше някак тъжен…нещо се случваше в главата й..в сърцето й…Беше пуснала тихичко любимата си песен и слушаше.Shinedown – 45 Винаги когато я слушаше,тя мислеше само за един единствен човек…Той беше виновникът, тя да заобича толкова много тази песен!Под звуците й,тя мечтаеше за най-различни неща.Беше ходила къде ли не с тази песен!Беше с него навсякъде, където пожелаеше!Затвореше ли очи,нямаше сила,която да я задържи където и да е!

  Навън започна да ръми.Духаше силен вятър.Клоните на дърветата се кършеха,сякаш всеки момент ще се отчупят!В следващия миг телефонът й,който седеше пред нея,извъня.Погледна го, но не пишеше кой я търси!Вдигна го плахо и дори и не каза „Ало“…От отсрещната страна се чу мъжки глас,който промълви с тих тон „Чакам те!Ела…“.Очите й се напълниха със сълзи от радост!Това беше той!
Тя стана от стола, захвърли униформата си на една страна и изтича навън.Капките започнаха бавно да попиват в блузата и панталоните й.По косата и лицето й се стичаха хладни капчици дъжд.Тя започна да тича.Искаше колко се може по-бързо да стигне до него!Знаеше,че той ще бъде там и ще я чака!Тичаше и не спираше дори и за секунда,за да поеме дъх!Усмивката седеше на лицето й през цялото време.Ето, че стигна до средата на парка и погледна около себе си.Но там нямаше никой…Крайчетата на устните й нервно потрепваха.Той трябваше да е там!Трябваше!Чувстваше се излъгана.Тогава Лора падна на колене върху тревата,а дъждът неумолимо продължаваше да мокри вече подгизналите й дрехи и коса.Тя погледна нагоре и изкрещя от гняв и удари с всичка сила земята пред себе си!Няколко секунди седя опряла чело в свитите си юмруци,плачейки и молейки се…И тогава усети как две ръце обхващат тялото й.Тя вдигна главата си,но не се обърна,за да погледне кой беше това.Тя знаеше,че е той!Усещаше парфюмът му…Отпусна се назад в прегръдките му и с двете си ръце притисна неговите към тялото си.Тя започна да ридае още по-силно от преди,но сега,защото беше щастлива.Той беше застанал на колене зад нея и беше сложил брадичката си на рамото й.Студени капки се стичаха по телата им,но това сякаш не беше от значение точно в този момент.Изправиха се бавно,Лора се обърна,вдигна погледа си бавно и го видя.Той стоеше там пред нея – мокър и усмихнат…От прическата му не беше останала и следа,както и от грима й.Очите му бяха все така големи и черни,поглъщащи те в бездънната си бездна.Той вдигна ръката си и докосна лицето й,по което имаше следи от разтеченият й грим,който той изтри с палеца си…В нея кипеше желание да го целуне,но въпреки него не успя да помръдне ни най-малка част от тялото си!Той не откъсваше очи от нея!Беше се впил в нея,като смок в жертвата си!След секунда,с бавни движения започна да се навежда към нея…Миг преди устните му да докоснат нейните тя затвори очи и …

- Лора!Лооорааа! – чу тя някакъв глас.

-Ъъъ , да да!Тук съм! – каза тя,оглеждайки се около себе си и осъзнавайки,че все още е седнала на стола си.

  Всъщност това беше гласът на колежката й която я призоваваше да стане и да започне да върши работата си.

 Да, тя отново бе отишла там, с него…И беше хубаво!Но не беше реалност…просто поредната мисъл за него…Остана още няколко секунди на мястото си,докато не чу и последните тонове от любимата си песен…песента,която я караше да мечтае за него…и той да бъде до нея във всеки един момент,когато тя пожелаеше…

Публикувано в:  on октомври 11, 2008 at 7:29 pm Вашият коментар

Непознатият

Той влезе в стаята и бутна вратата зад себе си.Без да гледа цъкна ключът за лампата и я загаси.Единствената светлина,която проникваше в стаята му през отворения прозорец,беше лунната,но и тя беше достатъчна.Той направи няколко крачки и достигна средата на стаята.
Тя излезе и погледна към неговия прозорец.Той беше точно срещу нейната тераса.Гледката,която се откри пред нея я накара да се замисли.
Той захвърли чантичката си на една страна и започна да сваля дрехите си.Първо започна от колана си,който след като свали хвърли на стола.Последваха копче по копче…Правеше го бавно и съблазнително,сякаш знаеше,че тя го гледа.
А тя…тя наистина го гледаше!И не само го гледаше,а не можеше да откъсне очи от него!Дъхът й секваше при всяко негово движение.
Панталоните му се свлякоха бавно по бедрата и продължиха надолу чак до глезените.Той остана по слипове.С един замах вече беше свалил тениската си,коята така силно се беше впила в тялото му.А то…то бе невероятно!Не беше от онези анаболни типове,но не беше и слабичък… Гърдите му бяха стегнати и потрепваха при всяко стягане на мускулите му.На дясното му рамо ясно се отличаваше татуйровката,която си бе направил преди известно време.
Тя вече дишаше тежко.Започваше да й става топло…Нощничката й се вееше в ритъма на нежния полъх,който си играеше с нея.Едната й презрамка бавно се свлече по голото й рамо.Ръката й си проправяше път между косите й,слизаше надолу по врата и продължаваше към гърдите…Тя се усмихваше…Харесваше й да го гледа.
Той отиде до банята и наплиска лицето си с вода,за да се разхлади,след което намокри гърдите си,шията и ръцете си.Върна се в стаята,застана на прозореца,подпря се на перваза и когато вдигна очи я видя!Тя беше там!Разгорещена и възбудена!Вятърът му донесе парфюмът й.Той затвори очи и вдиша дълбоко.Усети непреодолимото желание да я има!Желаеше я!А тя?Тя изгаряше!Погледите им се срещнаха.Тя се обърна и взе едно ледче от чашата си с уиски,отпусна главата си назад и проточи леда по устните си,по шията си и не спря до там…Капките вода се стичаха по кожата й и проблясваха на лунните лъчи.
Той не можеше да издържа повече!Отиде, облече някакви панталони и риза,първите,които хвана,,пръсна един-два пъти от парфюма си и излезе от апартамента.Стълбите от третия етаж му се сториха,сякаш бяха безкрайни!Но ето,че свършиха!Притича по най-бързия начин през градинката,която делеше двете къщи и най-накрая стигна до вратата й!Застана пред нея и пое дълбоко дъх.Сърцето му биеше учестено при мисълта за това какво го чакаше зад тази врата!След което вдигна ръка и натисна звънеца.
Тя все още стоеше на терасата и гледаше към прозорецът му.За момент се бепе натъжила,защото я беше оставил сама с нейните желания и …
– Дзън,дзън! – звънецът разцепи тишината.
Този звук я накара да настръхне.Отиде до вратата,повдигна се на пръсти и погледна през шпионката.Да,погледна,но не видя нищо.Някой я беше закрил с пръст! Тя се замисли за секунда,но… любопитството наделя!Сложи верижката и открехна леко вратата.И тогава го видя!Той стоеше пред нея с цялата си прелест,задъхан от тичането и тръпнещ от нетърпение да я види!
Изминаха няколко секунди преди да осъзнаят,че седят един срещу друг.Той реагира първи като направи няколко крачки към нея,а тя – няколко крачки назад.Без да откъсва очи от нейните,той затвори вратата зад себе си.
– Това си ти… – промълви тихо тя.
– Да…аз… – отговори той.
Той се приближаваше към нея с бавни крачки,а тя не помръдваше.Гледаше го с недоумение и все още не можеше да повярва,че той е тук.Не можеше да свали очи от неговите – черни като ноща,отразяващи страстта,която той изпитваше в момента.Беше се приближил твърде близо до нея,до толкова,че тя да усети дъхът му.Той протегна ръка и я сложи върху бузата й,след което приближи лицето си към нейното…тя затвори очите си и се отдаде изцяло на момента,в който устните им се сляха в целувка.Беше дълбока и страстна,такава, каквато никога не беше усещала.С другата си ръка, той я прегърна през кръста,усещайки мекотата на нощничката й.След секунда, тя се отпусна и го прегърна толкова силно,че той изстена тихо.Той приближи устни до ухото й и промълви шепнейки:
– Желая те!Желая те така,сякаш цял живот съм те чакал…и сега… най-сетне те имам!
Преди да може да каже нещо,той я вдигна и я понесе на ръце.Насочи се към открехнатата врата в края на стаята от която излизаше леката светлинка от нощната лампа.Това беше и нещото,което му подсказа,че именно там е спалнята.Той бутна и отвори вратата с крак,отиде до леглото и нежно я постави да легне.Тя лежеше следейки всяко негово движение с поглед,без да пропуска нито една подробност.Той отиде до прозореца и дръпна завесите.Той се обърна и я погледна.Светлината от лампата падаше върху лицето му и караше очите му да блестят като пламъче на свещичка.Гледаше я как лежи на голямата спалня и му се прииска да скочи върху нея,както леопард скача върху жертвата си,след като дълго я е дебнал.Но въпреки всичко успя да овладее този си животински инстинкт и започна да разкопчава копчетата на ризата си.След като стигна до последното,я разтвори и съблече изцяло.Захвърли я някъде на пода.При вида на голото му тяло тя изстена.Виждайки,че й доставя удоволствие с действията си,той не спря до там.Усмихна се ехидно и продължи да разкопчава панталона си.В очите й се четеше неистово желание да стане и да го сграбчи.Тя започна да сваля другата си презрамка,тъй като другата сама беше паднала преди известно време.Изправи се пред него и нощницата й сама се свлече по цялата дължина на тялото й.Не можеше да издържи повече!Искаше го!Пресегна се и свали панталоните му с един замах, обърна го с гръб към леглото и в следващия момент го бутна на леглото.Качи се върху него и започна да го целува по врата, спускайки се на долу.Едната й ръка беше върху брадичката му,а единия й пръст – в устата му.Другата й ръка се спусна по гърдите му,мина през корема и продължи надолу.Той се гърчеше от удоволствие под нея и продължаваше да смуче пръста й.Големите му длани бяха обхванали кръста й,шареха нагоре – надолу по гърба й,по бедрата й,не можеха да се спрат.Тя го целуваше навсякъде, докосваше с език всяка част от него,караше го да се чувства така, както не го беше карала да се чувства никоя до сега!Изгаряше го!Имаше чувството,че след всяка нейна целувка,кожата му наистина гореше!Той се изправи заедно с нея,след което се завъртя и я остави да легне.Той стоеше навесен над нея,наведе се и започна да я целува.Играеше си с обецата й с език,след което захапа нежно ухото й,слезе надолу по врата,целуваше страстно перфектно оформените й гърди,засмука зърното й,в следствие на което, тя изстена, прокара пръсти през косата му и я стисна в юмруците си.Но той не спря.Виждаше,че всичко,което прави й харесва и продължи това,което беше започнал.Стигна до пъпа й и прокара езика си в него,продължи още по-надолу…Хвана с ръце двете страни на бельото й и бавно го свали надолу…Изниза го от глезените й и го захвърли на някъде…Погледна я изпод вежди,след което свали и своите слипове.Тя го очакваше…Очакваше да усети кожата му върху своята,да усети отново дъхът му,да усети всичко,което той искаше да й даде!Не спирайки да я гледа в очите,той облиза единият си пръст и бавно го прокара между краката й…Тя затвори очите си и изви главата си назад.Въздишките й го накараха да не може да издържа повече!Тогава той се наведе,легна над нея и телата им се сляха в едно…Тогава тя го притисна силно към себе си и изстена шумно и впи нокти в гърба му.Той също изстена,едновременно,защото му беше адски хубаво и защото го заболя.Вятърът духаше през отвореният прозорец на стаята и вееше завесата…Лекият студен полъх,който погали телата им,ги накара да настръхнат.Сливаха се в плавни движения и сърцата им биеха учестено…Движенията им ставаха все по-бързи и по-бързи,а стоновете им – по-шумни!Тя го бутна и той спря, като я погледна учудено.Тя му се усмихна палаво, изправи се на леглото,след което застана на колене върху възглавниците с гръб към него.Обърна се и го подкани да дойде с еднозначно движение на показалеца си.Той се усмихна и отиде зад нея.Прегърна я и с плавни движения започна да прониква в нея.След секунди увеличи темпото…хвана ръцете й и ги опря на стената, като ги държеше със своите.Тя положи главата си назад, като се облегна върху неговото рамо и затвори очите си.Той допря устните си до ухото й,така че тя да може да чува всеки стон,всяка въздишка отронваща се от него…Двамата започнаха да дишат тежко!Телата им трепереха от възбуда!Сърцата им щяха да се пръснат!Следващия миг и двамата изстенаха с цяло гърло!Това беше върха на екстаза!Всичко около тях беше изчезнало!В този миг бяха само те и прекрасното чувство от две прегърнали се голи тела!
След известно време,опомнили се след вълшебното изживяване,тя лежеше върху гърдите му,а той галеше косата й.И двамата мълчаха,защото просто не знаеха какво да кажат.След малко тя се обърна към него и каза:
– Искам да ми кажеш три неща,които не искаш да знам за теб.
Той я погледна учудено и след това се засмя.
– Как тогава да ти ги кажа, след като не искам да ги знаеш? – попита той.
– Добре…щом не искаш,тогава ми кажи три неща,които искаш да знам за теб – промълви тя.
Замислен той остана да я гледа няколко секунди.
– Първото нещо,което искам да знаеш за мен е,че съм човек,с когото можеш винаги да споделиш всичко и винаги бих ти помогнал.Второто е,че съм човека,който всяка вечер гледаше към стаята ти и те желаеше още от мига в който те видя за първи път.
Той се наведе към нея и прошепна на ухото й:
– И третото е,че бих се радвал да те опозная повече…
Тя го погледна и се усмихна.
– И аз искам това. – каза тя и го целуна…
Той я прегърна силно:
– А сега бих искал просто да те прегърна силно и да заспя в прегръдките ти…

Публикувано в:  on август 30, 2008 at 2:18 pm Вашият коментар

Разходка до Рая

-Гладна ли си?
-Амиии да!Хайде да отиден да хапнем някъде?
-Хайде!Ще те заведа на едно място!Много е красиво!Ще ти хареса!
-Добре!Да вървим!
И започнахме приготовление за път.Раница пълна с телефони и портмонета – тук,каски – 2 броя – тук,наколенки – тук,ръкавици – тук.Вече всичко е готово.Потегляме.
Последва първата и най-досадна част от пътуването,а именно тази в града.Пълен ужас!Всеки бърза за някъде,знаци все едно не съществуват,от всякъде се чуват цветущи изказвания от сорта на „Ей п***л,майка ти да ***!!!“ и все по-цветущи,да се неначудиш колко е изобретателен българина като опре до псувни.
Както и да е.Мина и това ми ти чудо.И ето че идва ред на приятното.Навлязохме в подножието на планината.От двете ни страни величествено се извисяваха красиви скали в причудливи форми,мънички поточета,а слънцето грее ли грее.Огненият дракон ревеше изпод краката ни.Беше доволен!Ние още повече!Давахме един на друг всичко онова от което имахме нужда!Той беше жаден за обороти – ние също!Бензинът се стичаше по вените му,стоманеното му сърце биеше силно и всички усещахме това.Усещаш как вятъра те обгръща силно в хладна прегръдка,дори под кожените дрехи те кара да настръхваш.Прегръща те все по-силно и по-силно.Четиредесет минути път,четиредесет минути в Рая!И в него само ти,любимия и машината!Не е ли това нещото за което цял живот си мечтал?
Ето че пристигнахме на мястото за което бяхме тръгнали.Слязохме от шосето по един каменист път и стигнахме до ресторанта,който всъщност се оказа една старинна къщичка пригодена за хапване и пийване.Имаше голям двор с ярко зелена тревичка,масите и пейките бяха ръчно издялани което правеше цялата обстановка още по-приятна.Дори и солничката и пиперника бяха дървени!Едни такива малки кутийки с дървени похлупачета около които бяха завързани различен цвят конче, според това какво има в нея.На солта имаше бяло конче,на черния пипер – черно,а на червения – червено.Около теб на където и да се обърнеш има безброй разноцветни цветенца с различно приятно ухание.Около масите притичваше едно момиченце облечено в бяла рокличка,гушнала своята кукла.То отиде и седна на люлката близо до къщата.Вятърът подухваше лекичко играейки си с русите й къдрички.Тя се усмихваше доволно.След малко към нас се приближи едно приветливо момиче с червена коса и учтиво ни предложи да си изберем нещо за хапване.След известно време четене на екзотичното меню с типични български ястия,момичето отново дойде и ни попита какво ще желаем.Огледах се за миг около себе си.Виждайки любимия срещу мен,зеленината и цветята,спокойствието и красотата на природата ми се искаше да й кажа „Не искам нищо повече от това!“.Но после размислих и си поисках една шопска салата с кебапче и картофки :) Поръчахне си за хапване и докато чакахме да стане готово седяхме,държахме ръцете си през масата и се наслаждавахме на всичко, което ни заобикаляше.Не след дълго ни ощастливиха с една хубава манджа,която беше ааадски вкусна.Така се натъпкахме,че седяхме сума ти и време след това,докато се почувстваме готови отново за път.Поседяхме още известно време,разплатихме се с мацката,както подобаваше и решихме,че ще си вървим.Започнахме да се екипираме.На финала, слагайки каската си се обърнах да видя за последно това вълшебно място и видях табелата,която гордо стоеше над вратата и гласеше „Пауновата къща“!Качихме се на мотора и потеглихме обратно за вкъщи.Пътят беше спокоен както и на идване,с тази разлика,че вече не бяхме гладни.Преминахме отново през красивите скали,сгушените водопадчета и рекички и след известни километри стигнахме пак до градската сивота.И магията сякаш свърши…Цветовете изчезнаха.Всичко отново стана черно-бяло.Птичките сякаш спряха да пеят…или по-скоро не се чуваха от тътена на колите,блъскането по новостроящите се сгради и куп други такива неприятни шумове.
Времето отново започна да тече неумолимо…а до преди малко сякаш беше спряло!Всичко си дойде по старо му…а Раят… той остана някъде там…измежду скалите и поточетата…

Публикувано в:  on август 23, 2008 at 10:37 am Вашият коментар